Warhammer Fantasy Ropleplay

Хаоса и безпощадността на средновековния свят е въплътен в другия сетинг на Gamers Workshop - Warhammer fantasy. Тук вместо в The Grim Darkness(c) of the future се потапяме в атмосферата на средновековието в неговия най-чист и неподправен вид с цялата му мизерия и жестокост. И така...

Много отдавна човешките племеена, населяващи Стария свят били разединени, слаби и враждуващи варвари, които едвам смогвали да се поаязят от външни врагове и въпреки това успявали да си пакостят едно на друго. Горе-долу тогава обаче провидението се усмихнало на боричкащите се диваци и им пратило Герой с главно Г, който да ги обедини и поведе към нова ера. Името му било Сигмар Хелденхамър и той бързо се доказал като могъщ боец и харизматичен лидер, който малко по малко добил политическо и военно могъщество и къде с дипломация и ораторство, къде със силата на армиите си покорил разединените племена и ги првърнал в едно. Подвизите му били безброй - преди да потъне в забвение отвоювал огромни територии от покварените народи на Севера, които заплашвали да изколят населението на целия континент, успял да изкове съюз с трите други гранични нации и трайно да отблъсне оркската инвазия от юг, както и помеждудругото да размаже на парчета главата на най-великия некромант живял някога с епичния си чук (Черепотрошача!!!), който също повел бледите си легиони към сърцето на новоизкованата Империя.
Безброй са героичните му дела, но най-значимото се оказало трайното създаване на една огромна и стабилна Империя, която съществува и до днес, близо две хиляди лета по-късно. Тя е преживяла всички изптяния на времето - от вечната мизерия и грубите ласки на природата до варварски нашествия от север и оркски нахождения, от разрушителни граждански войни до възкръстването на собствените й мъртви. Но "преживяването" далеч не значи просперитет - макар и цивилизацията да е отбелязала значителен напредък от оонези първобитни времена, това се случва неимоверно бавно и далеч не значи че тъмните векове са си отишли - дори напротив, тук са и са в разгара си. Кървавите братоубийствени войни са ежедневие, бандитите по пътищата - мор за народа, чумата - бич на боговете а в неизвестността на горите се спотайват всего рода кошмарни изчадия. Технологията е недоразвита, а магията - опасна по безброй начини. накратко - боговете са високо, регента - далече, тук и сега я има само студената стомана.

Тъмните векове в Warhammer fantasy наистина са тъмни. И атмосферата отново е една от основните причини играта да е толкова зарибителна - особено ако ти е писнало от "висше фентъзи". Системата е избарана така, че да пресъздава по механичен път един доста реалистичен свят, който е брутален именно заради това. Механиката настрана, самото описание на света в който се развива действието е толкова богато на настроение и напрвено с стил че макар и да не си играч ти се ще да си го четеш и препрочиташ само заради четенето. Дори и да не разбираш всичките исторически и политически базици, вплетени в цялата работа.

Като най-груба форма светът в който се развива действието уподобява нашия, само че е заселен с всякаква гад - най-близкото нещо до исторически вярни страни са Имерията, която се помещава на мястото на и общо взето е именувана в стил Свещената Римска Империя, тип средновековна Германия. Тук именно се развива основното действие в сетинга. Има ги и Бретонците, които са си битер франчоля, барабар с рицарите замъците енд стъф, а Есталия - изненада изненада - е смеска между Италия и Испания. До тук с паралела и сега започва купона - Англя например е сърповидния остров на високомерните Висши елфи, а остатъци от техните някогашни колонисти все още населяват омагьосаната гора Тиел Лорен, която уж е част от Бретония, но на практика ако човек влезе там вече не излиза. И все пак там е по-добре от колкото в Канада, където се помещават злите им братовчеди-отстъпници, които са толкова кръвожадни че не им стига един континент за жертвоприношения ами постоянно нападат и останалия свят. Проходите към Далечния Изток са пазени от Людоедските царства, които са пълни с тамошния еквивалент на триметрови кръвожадни сумисти с тигани на шкембетата и глад, който не може да бъде задоволен, колкото и каквото и да ядат. Още по-нататък се намират великите империи Катхай и Ниппон, недостъпни за всичко друго освен въображението. Египет е дом на Гробишните царства - нации, на които факта, че всичките им обитатели са мъртви от хиляди години явно не им пречи по никакъв начин. Еквивалентната на Румъния територия пък е пълна с кръвопийци, господарите на всята друга немъртва сволоч в района, които само чакат да забият зъби в гърлото на Империята. Но това е само началото - истинската заплаха иде от север, където варварите на Норска, покварени от злотворното влияние на магията съсредоточена там (защото в този свят магията е активна сила която в няй-добрия случай покварва и подлудява) продължават да са също толкова кръвожадни и войнствени както преди хилядолетия. Под земята измиращата цивилизация на джуджетата се бори с брадви, чукове и каквито машинарии успее да сглоби набързо с гоблини и моите любимци - Скавените, огромни хуманоидни плъхове, чиито орди заплашват да прелеят на повърхността и чиито чародейства и технология са в разрив с всичко дори бегло естествено. В цялата каша се добавят и избесняващите навсякъде зеленокожи (орки, гоблии и производни) с наистина ГОЛЕМИТЕ им сатъри.

И някъде в целия калъбалък се намират героите - няколко незначителни живота, на които съдбата може би е отредила велики дела. Или пък не. По-скоро е вероятно да драпат със зъби и нокти само за да доживеят да видят следвашия изгрев, по възможност с всички крайници на местата им. Но именно в това е красотата на цялата работа - светът е брутално реалистичен с неповторим и уникален привкус.

От гледна точка на системата, Warhammer fantasy е доста близка на по-познатата у нас Dark Heresy, може би защото й е прародител. Освен че са създали доста реалистична от гледна точка на игрови механики среда, създателите са се постарали да избегнат някои иконични клишета, като например "нивата" на героя, тенденцията всичко да може да се оправя с удар с тежък предмет, Гандалф и Саурон, и необходимостта от четене на безкрай допълнителни материали. Системата е проста и ефективна, схваща се интуитивно и е достатъчно динамична. Особено радва възможността за произволно генериране не само на жизнени показатели, но и на произход и настоящо занимание на персонажа който се гради в началото и възможността за плавното му развитие по-нататък, което си е идеално ако нямаш конкретна идея какво точно искаш да разцъкваш. А зарът може да покаже всичко - от просяк до бандит, наемник или селянин.

Накратко - ако ти се щат приказни замъци, смели рицари, мъдри магьосници и красиви принцеси Warhammer Fantasy определено не е като за теб. Иначе - добре дошъл в легиона...

Звучи така сякаш някой "eastern" themed герой би бил доста OP. (Смисъл нещо като монк или самурай) Или характеристиката която даде за източните страни беще по скоро черта на армиите им а не на индивидите в тях?

Източните типове хич не се вписват в цялата работа. Сетинга е разработен за игра в Стария Свят, който ти е еквивалента на средновековна европа. А както знаем в средновековна европа нинджи и самураи няма, а даже някой да е чувал за далечните източни страни, пътят за тях минава през хиляди километри гол чукар населен с човекоядни гиганти, така че вероятността някой монах да се разходи до Империята граничи с нула.

Луди хора бол.

Те людоедите на тях разчитат