3.5 Setting: Noctis

Най-общо за Ноктис
Ноктис Мунди, в превод от архаичния език - световете на нощта, на кратко - Ноктис е един доста потиснат плейн. Както подсказва името му, над него тегне вечен мрак - слънцето вече никога не изгрява над него, от светлината и топлината му са останали само причудливи легенди. След краха на цивилизацията, срива на естествения баланс, тоталното умищожение на почити цялата природа и накратко - краят на едва ли не всичко, светът е злокобен, пуст, и празен. Но не изцяло. Скътани на скрити и защитени места потомците на оцелелите от Гасненето се борят с всички сили за живота си. Враговете им са безкрай - от вечният глад и мизерия, през лудостта на живота в свят без надежда до ужасиите, спотайващи се в мрака отвъд светлината на факлите. И това е само началото...

Интересни места
Грауфорт, цитаделата от тръни, създадена за да защитава антична столица на отдавна мъртва империя, оцеляваща на ръба на крах под натиска на мракът отвъд... и отвътре.
Калсис, враждебният град на зелените очи, където ни меч ни магия не може да те предпази от мрака... защото той е вече в душата ти.
Калтберг, величествената планинска верига, леденото царство на снеждната кралица и бялото й ято.
Сепултура, градът, където животът започва и свършва в гроба.
Нублакс, огнения връх на света.
Нисс, люлката от паяжина, където тъмните елфи предат копринените си мрежи.
Ротхайн, незначително селце със светло минало и кърваво бъдеще.
Суутмарш, където блатото дава и взима всичко, което имаш, си и ще бъдеш.
Такалар, иконичната подземена твърдина.


По-подробно (ако случайно на някой му се чете)

Терен
Светът на нощта някога е бил приказно богат и красив, но с угасването на слънцето от него е останала само черупка - буквално. На места времето и мрака е заличило почти изцяло предишния му вид, трансформирайки го в гола пустош, другаде релефа се е запазил, но като цяло светът представлява по-скоро черупка или гробница, от колкото жив организъм. Като че ли релефа се състои само от хълмове от ронлива неплодородна пръст, примесена с пепел, безкрайни пусти равнини, и извисяващи се скални чукари. Вулканичната активност също не е приключила, но не е чак често срещано явление. попринцип в такива местности терена е най-гаден, защото от разликата в температурата се образуват въздушни течения, които иначе ги няма и ерозират заобикалящите ги скали, образувайки естествени скални лабиринти, ями пълни с катран и вулканична пепел, плаващи пясъци итн. Друга характерна особеност на терена е сушата - още при гасенето почти всичката вода изтекла към недрата на света и сега на повърхността няма почти никаква. На мястото на някогашните морета сега има или солени пустини, а там където преди гасенето е било влажно и обрасло растенията са се разпаднали, образувайки "езера" пълни с мазни сажди. Почва почти никъде не е останала - само в няколко долини, където все още виреят крайно издържливи растения и гъби, които да поддържат тъничкия животворен слой. Навсякъде другаде земята е или песъклива или като ронлива глина, покрита с тънък слой пепел.

За играча: Ако човек се позанимава да се маскира в черно получава +4 на хайд.

Флора и фауна
Флората на практика е несъществъваша - малко растения могат да живеят без слънце. Само няколко вида тръни, пустинните корали, които смучат вода и топлина през километричните си корени от недрата на земята, някои треви тип люцерна и изключително редките звездни цветя, които докато са живи луминисцират. А да, и рейзървайна, които също не го ебе от нищо и на места е изпълнил цели полета, правейки ги напълно непроходими. Гъбите са доста по-често срещани - в крайна сметка на тях светлина не им трябва и се хранят с остатъците на някогашния свят, като ги засяга слабо колко пъти ще ги предъвкват. Това е и основен поминък на повечето оживяващи обитатели на Нокс, които за плодове почти не са и чували.
Свят на вечната нощ. Горите представляват по-скоро вкаменелост гонабита, полята са пепеляви пустини, няма растения. Вероятно става ясно, че и животни няма много-много - няма как да виреят. А ако има, те са дайър и много агресивни. Което далеч не значи, че светът е празен - едва ли не всяка гад, изрод, чудовище и грешка на природата, която до преди гсенето се е кривла в пукнатини, пещери и изобщо - далеч от светлината изпълзяла изпод камъните, където се била крила до тогава и сега кръстосва пустошта. Макар и гасенето да не представлявало страшния съд в библейския смисъл на думата, в последвалите го дни загинал 99% от живота в целия свят, което предизвикало едва ли не експлозивно оттегляне на огромни количества позитивна енергия и акумулация на негативна такава. Което значи, че мъртвите започнали да се надигат от гробовете си дори без помощта на божествена намеса и все още пъплят навсякъде. За щастие голяма част от тази негативна енергия също се е заземила или съответно е изтекла след позитивната и сега светът си е що-годе стабилен. Или по-скоро инертен, защото стабилността предполага, че все пак в него има енергии, които да се балансират - ноктис е по-скоро празен.

Климат
Като в безветрена пустош. Кратко, точно и ясно. Въздухът е сух и тежък, не особено приятен за дишане. Ключовото е че не варира толкова много в хоризонтално направление, а като че ли само вертикално - като цяло на еднаква височина температурите са приблизително еднакви, като постепенно се покачват със слизането и се смъкват с изкачването във височина. Типичната температура на повърхността е покрай двадесетина градуса.

Цивилизация
Тотално рухнала. 99% от градовете са изчезнали по време на гасенето - най-вече от глад и нападения на изродите от мрака. В крайна сметка повечето раси не са пригодени да функционират в такъв мрак. Няколко града се държат благодарение на изобретателността на обитателите си, но на практика развитието е рядкост, а експанзията - почти нечувана. Технологичното и магическо ниво варира неимоверно, както и културата на оцеляващите обитатели - по местоживеене. Защото както има градове, в които парни двигатели тикат тонове камъни, комини на фабрики бълват кълба дим и зенитни оръдия и противопехотни мини пазят периметъра на цивилизацията, така има цитадели, построени около магьоснически кули, огряващи цялат околност в дневна светлина, пазени от магически матрици, големи и други вълшебни създания, така и полуномадски племена скитащи се в мрака на вкаменени гори и пещери, които все още се мажат с ритуални багрила и сажди и танцуват около тотеми в чест на предците си. Всеки се спасява както знае, но като цяло за средно ниво може да се каже че е застинало покрай късното средновековие. Света не е нито много стийм, нито много пънк, но на много места са чували за огнестрелни оръжия и сложни механизми, например. Проблемът с тях обаче е, че като няма дърва за пещите съответните са безкрайно трудни за произвеждане, поддържане, да не говорим, че повечето технологично познание е било загубено безвъзвратно покрай Гасенето. Специално за пушкалата и тям подобните - има ги, редки са но намирането им не е чак такъв проблем. Създаването на муниции обаче си е доста сложна алхимия, при отсъствието на 90% от природните ресурси на Нокс. Освен това макар да са ефектовни, в пустошта, където биха били най-необходими, те създават най-много проблеми, защото трясъка и проблясъка им привлича твърде много внимание.

Други характерни особености
магията не е променена особено в Нокс, както и псиониката. Фактически двете си действат разделно и нямат почти нищо общо едно с друго, освен че са неестествени, но тенденцията е съществата, които са устоичиви на магия да не се поддават и на псионични енергии. Същото не е вярно за повечето предмети - оловото наприлер е силно антимагическо, но не и антипсихично, обратното е в сила за кобалта.
Магиите, които имат взимане-даване с позитивна или негативна енергия попринцип имат доста изразен аудио-визуален ефект, които някъде другаде не би имал значение, но в цвят пълен с мрак проблясък позитивна енергия и съпровождащото я светлинно шоу едва ли не буквално представлява просвяткащ сигнал - "ела вълчо, изяж ме". Също, както повечето евокейшъни - тенденцията е те да са шумни и бляскави и да създават повече проблеми, от колкото решават. Друг аспект на лечителните магии, е че далеч не са толкова лицеприятни, колкото другаде. От механична гледна точка работят по същия начин - буквално помпаш някого с живителна позитивна енергия, тя потича по тялото до нарушените тъкани и стимулира плътта да зарастне за миг. Раните се затварят... Обаче неестественото забързване на процеса има странични ефекти. Остават белези. В пъти по-големи и забележими от обикновените. Така че ако се ползва твърде често, накрая лекувания заприличва на Безименния тип от Плейнскейп Тормент. Което не му влияе от механична гледна точка, но...
Времето. Как се отчита то, в свят, в които няма слънцето - ами трудно. Само с часовници и евентуално по звездите. Фактически се оказва че интервал, по-малък от час и по-дълъг от поколение е неимоверно трудно да се отчете, така че е тежко. Някакси по-подредено е с дни месеци и години, но...

За играча: Понеже в света няма слънце, всички шадоу ефекти са 10% по-реални.

Непланарни Езици
Tongue of the last empire - Езика на последната империя е най-близкото до комън, което има. На практика - много диалекти, но що-годе се разбират един друг говорящите на който и да е от тях, ако ще и да им звучи смешно или некадърно чуждата реч. На нея говорят хората и всичките им издънки, както и халфлингите
Archaic - Архаичната реч е взаимствана в голяма степен от писмеността и езика на империята Титан. Тя се е използвала доста хилядолетия, но тежкия й словоред, изказ и безкрайно изтормозения синтаксис я правят непрактична за навлизащата в просвещенския си период човешка цивилизация.
Ancient - Древната реч е странна. Не точно клинопис, не точно йеруглифи, нито руни, ченгелчета и прочее... Подобно на всички, но достатъчно различно, за да е ясно, че не е просто амалгама от другите езици. и е наистина затормозяващ за писане. Сигурно би бил кошмар и за говорене, обаче никой не знае как...
Runic - Руническия е езика на джуджетата и всичките им братя и братовчеди. Доста семпъл, макар да има 734 думи за камък и тройно толкова - за руда. Меко казано не е поетичен език. За това и дждуджешките поеми са толкова редки а поетите - високо ценени. Писмеността към него се състои изцяло от руни, изписани с прави черти. Кво да очакваш, езика е предназначен първо и основно за да се изсичат паметни плочи и да се означават минни тунели...
Sigilian - елфически. Разкривени заврънтулки, ченгелчета, точици и стъф. Основното е че е мелодичен и се схваща почти интуитивно, и макар да има хиляда и една разновидности, всеки който е схванал алгоритъма на иаказ и словоред може да чете всичките. В това е и красотата му. Виж, да се придаде абсолютна точност в значението на всяка дума, каквата е необходима понякога, е почти невъзможно. На него говорят всички елфи и отбрана част от другите раси - най-вече посланиците им при елфическия народ.
Sylvan - Езика на природните духове, феите, магическите същества. Езика, на които си говорят и друидите. Повечето хора знаят по 1-2 думи на него ("аз-не-враг" и тям подобни), много малко знаят да го говорят, предимно друиди и тези, на които те са доверили познанието си. Виж, да пишеш на него е друга работа - това е занятие само за феи и друиди, и в научаването на някой да пише на него се изразява нарушението на друидския обет.

Браво, Драгни! Отдавна исках да видя повечко подробности около Ноктис Лятото непременно требе да изводиш една в Пд.(предния път само заради мързеливите прошляци не стана) Като нищо някой път да пратя някое нещастно парти на кратка визита до там :Р

Расите на Ноктис

Хора

Хората кат цяло са достъпни в няколко варианта - нормалните, останали що-годе непроменени, и следващите две подраси.

Darkling (human subrace)
Има няколко начина човек да стене дарклинг - третирането на очите с химикали, които увеличават проводимостта на течностите вътре и стимулират сетивността им например е едно от върховите постижения на алхимията след Гасенето. Също така съществува едно доста гадно - поне на другите светове - проклятие, което попринцип причинява бърза и безвъзвратна детериорация на ретините и в крайна сметка - естествена слепота, ако очите са изложени на нормални количества светлина. Крайния резултат винаги е еидн и същ обаче - хора които виждат в тъмното. Иначе са си нормални хора. Вярно си е - срещат затруднения, когато трябва да си сготвят нещо или да влязат на светло, ама хитреците са си измислили начин и за тва - кърпи за очи или очила с замъглени стъкла. Слагат се и се махат змуув екшън (провокира атаки), ако имаш 5+ слайт ъф хенд или куик дроу - за фрий екшън (не провокира атаки), струват близо 1/10 гп.

Darkling
—Darkvision out to 240 feet.
—Extreme Light Sensitivity: Abrupt exposure to bright light (an explosion, violent flash of light or a daylight spell) blinds darklings for 1d4 rounds. On subsequent rounds, they are dazzled as long as they remain in the affected area. Exposure to slight light (light spell) dazzles Darklings for 1d4 rounds, untill their eyes get accustomed.

Jaded (human subrace)
Измъчените са си точно това - измъчени. Те са потомците на нещастниците, които са оцелели малко по-дълго в изгасналия свят, постепенно пълнещ се с ужаси от отвъд гроба, за да открият че последствията от катаклизма са ги променили завинаги. Цялата им анатомия била преобърната наопаки от продължителното и прекомерно излагане на нечисти лъчения, като в крайна сметка се оказали доста по-сходни с надигналите се мъртъвци, от колкото с оцелелите си събратя. На външен вид са си същите, но вътре... детериорирали органи, някои изобщо липсват, други са разместени, непознати и неразбираеми са се появили, като цяло - кошмарът на всеки лечител. Енергийният им баланс също е тотално объркан, което нерядко кара другите немъртви да не ги разпознават като живи същества. Също така компанията на немъртвите не им се е отразила добре и макар в някои отношения да са по-корави от обикновен човек, психиката не е едно от тях.

Jaded (human subrace)
-Jaded(Ex): Automatically gains Tomb tainted soul (heal with negative energy, harmed by positive) and Tomb born resilience (+2 to saves vs charms, disease and poison) instead of a bonus feat for being human.
-Dead man walking (Su): A jaded's has much in common with the undead - his pale visage and weak pulse are only outward signs for that, but moreover - his very aura is twisted. Any means to detect undead is also effective for singling out the jaded, while lifesence and the like are completely useless for detecting them. Their "condition" has its benefits, however - the real, unliving, "walking dead" don't seem to recognize them as living and mostly leave them alone. Treat this as a permanent Hide From Undead effect on the character.
-Warped insides (Su): the internal organs of the Jaded are more tangled and uncomprehendsible than any other humans. Hence Heal checks to treat Jaded suffer a -5 penalty. In addition their warped flesh grants them 25% fortification.
-Morbid aura (Su): a morbid, unsettling sense seems to always linger around the Jaded. That makes it hard to put people at ease, to say the least. All Charisma related rolls they make involving other non-jaded humanoids suffer a -2 penalty (except for Intimidate, then it's a +2 bonus).

Halfling
Полуръстовете, гномите и джуджаците са си същите, само лайф спана им е редуциран - джуджетата и братчедите им живеят нормално покрай двойно колкото хората (циркулацията на кръвта итн), полуръстовете малко по-малко от хората, но за сметка на това могат да имат деца доста по-често и по повече.

Elves
Елфите в Световете на нощта са доста по-окаяни от обикновено. Цивилизацията им била велика - най-великата евър, разцъфнала още преди джуджешката и победила Империята на гигантите. Просперирали. Само че в един прекрасен момент се появили хората и всичко се прецакало. Елфите ги посрещнали като свои, въпреки че много от тях ги смятали за недодялани маймуни. Обаче хората донесли със себеси болести - нещо непознато за елфите до тогава. Дългоухите нямали шанс - единението с природата в продължение на хилядолетия ги предпазвало, но накрая, когато се сблъскали с противник, който не ги напада отвън а отвътре изгубили войната. Последствията били катастрофални за расата - хилядолетните наследници на феерическата кръв се превърнали в обикновени смъртни с крехко здраве. След гасенето нещата тръгнали съвсем на зле... От игрова гледна точка елфите не са CG a CN. Бог им е не Kорелон, а Галеан. Живота им е значително съкратен - почти никой от тях не надживява три човешки живота (покрай 210 години).

Dark elves
Тъмните елфи или ДриЙ (НЕ ДРОУ) в световете на нощта са малко по-различни от обикновено. Не че нямат фетиш към паяци - дори напротив, само че вместо да боготворят до умопомрачение някква полупроизволна и крайно дразнеща зла богиня-мащеха с хиляди крака, те почитат паяците като животното, спасило родът им - горе-долу когато се появили хората част от елфите, най-вече тези които видяли, че с новите маймуняци няма да се разберат и работата отива на зле, казаали screw you guys, I'm going under и се махнали. Само че се оказало че не са подготвени за живот под земята и когато осъмнали напълно изолирани от повърхността щели да си измрат, ако аранеите не им били помогнали. От тогава паяците са почитани използвани къде ли не в културата на тъмните. Самите тъмни елфи, в сегашния им вид, са най-близкото нещо до прадедите на елфическата раса преди погрома й - грациозни, приказно красиви, мърди, умни, вечни. За разлика от тъмните елфи в други сетинги тези далеч не са зли - дори поддържат добри отношения с почти всички раси - бледите си братовчеди, джуджета, гноми, полуръстове... Но не и хората - СМЪРТ ЗА ХОРАТА!!! Проклети маймуни, мизерни, въшливи, дръгливи, чумави... Все пак Дрите са децата на радикалните елфически корени - онези, които не могли да изтърпят хората и толерантността на останалите си братовчеди към тях и се пренесли под земята, така че расовата омраза при тях е напълно разбираема. Да не говорим, че те за разлика от расите на повърхността не са били засегнати почти никак от гасенето - те и преди това си живели в пълен мрак, а след това и не рачили да излязат от уютните си паяжинести гнезда. От игрова гледна точка промените са сериозни - бейс алайнмънта е тру неутрал, продължителността на живота е нормалната за елф. Понеже обаче не са особено религиозни, а под земята много-много магия не работи (олово), тъмните са развили други таланти - псиониката се отдава на немалко от тях, най-вече пророческите й аспекти.

Dree
— +2 Dexterity, -2 Constitution, +2 Intelligence, +2 Charisma.
—Darkvision out to 120 feet.
—Spell and power resistance equal to 11 + class level.
— +2 racial bonus on Will saves against spells and spell-like abilities, powers and psi-like abilities.
—Naturally Psionic: dark elves gain 3 bonus power points at 1st level.
-Natural seer: Treat caster and manifester levels as 1 higher for the purposes of Divinations and Clairsentience powers.
—Automatic Languages: Elven, Undercommon. Bonus Languages: Common, Abyssal, Aquan, Draconic, Dwarf runic, Sign Language, Gnome, Goblin.
—Light Blindness: Abrupt exposure to bright light (an explosion, violent flash of light or a daylight spell) blinds drow for 1 round. On subsequent rounds, they are dazzled as long as they remain in the affected area.
-Lorekeepers: +4 on Knowledge (history) and related checks
—Favored Class: Psion (seer).
—Level adjustment +2.

Misc
От другите псионски раси само дуергарите са запазени със съкратен лайфспан, а Елани има само на едно място - живеят си щастливо в техен си енклейв на майната си.

Freaks
Орки в световете на нощта няма, следователно и полуорките са кът. За сметка на това има "изроди", като те са си съвсем нормална игрова раса. Раждат се от човешки родители сравнително рядко, и никой не знае защо - вероятно е от мрака, облъчване с остатъчни магически радиации или други неблагоприятни влияния - никой не знае. Като конструкция на тялото, съответно и от игрова гледна точка, са идентични на полуорките, само дето нямат бивни и не е задължително да са толкова чупени в физиономията. Всички без изключение обаче са деформирани и уродливи по някакъв начин и веднага изпъкват сред тълпата заради това. В световете на нощта са по-скоро жални жертви на сегрегация, предразсъдъци и суеверия, социални маргинали заради външността си, от колкото диви и горди варвари. Също така е важно да се отбележе, че освен за хуманоиди се броят и за аберейшъни.

Ogres
Огретата, а.к.а. людоедите а.к.а. човекоядците са в стил уорхамър - потомци на някакво източно племе, което преди хиляди години било прокълнато с неутолим глад. Като резултат от умопомрачаващите количества погълната храна телата им малко по малко естествено придобили различни пропорции и сега най-точното и кратко описание за тях би било: кръвожадни осемфутови сумисти с тигани закачени за стомасите. От игрова гледна точка се променя само типа демич който правят дефолт оръжията им - използват доста гадни на вид сатъри с клиновидна човка на края им.

Giants
Гигантите са си гиганти, те като цяло биват, но са доста редки. Повечето от тях са пряко зависими от слънцето, защото им трябва доста манджа, за тва и са си измряли от глад като пичове при гасенето, но има някои които оцеляват. Най-често се срещат каменните, щот нямането на слънце не им пречи, те ядат камъни, След тва са хил, огнените са по-често срещани от ледените, които ги има само по върховете на планините, където има лед съответно, от другите ако са оцелели дори и единични бройки - пак добре.

Trolls
Тукашните троли не са стандартните D&D стайл зелени пъпчиви грозници, ами истински, дебели, рунтави и големоноси скандинавски тролове. Лора за тях е крайно противоречив - някои ги смятат за нищо повече от зверове, други се кълнат че са най-добрата възможна компания за по халба (техните халби са с размер на средноголямо буре) и има десетки приказки и поверия, които сочат и за двете. Самите троли имат сравнително първобитно общество с племенна култура, което хич не значи че са глупави - дори напротив.

Fey
Феите са си изпатили доста от Гасенето - болшинството от тях са горски духове, които са издъхнали още в първите дни след гасенето заедно с горите. Много други са се побъркали при вида на изчезващото слънце, или са изпаднали в кататоничи състояния, депресии и суицидни изблици. Трудно е да се каже нещо конкретно за оцеляващите - толкова са редки, че вече са се размили почти изцяло от лицето на света, като много други неща...

Боговете на Ноктис

Е тука съм изредил някои от иконичните божества на сетинга, заедно с класическите им портфолиа и някои от имената под които са известни. Понеже текста датира от периода в който бясно пишех на англойски ако някой е приритал да играе клерик ще трябва да почете...

Innana (Ishtar, Skadi, Morrigan - war, fertility, alcohol) - pretty much all the fun stuff. The patron goddess of soldiers, mercenaries, pirates and pretty much anyone that fights and pillages, possibly rapes, and then drinks himself into a stupor. Not a vary kind or tender godess, but many find her ways appealing, in their straightforwardness. A goddess you can really live for...

Kartohs (Sanguin, Borygmos - physical might, violence, blood-lust) - bloody violence. Some of his aspects include madness, while others stress on honour, but all focus on venerating strength, courage, combat prowess and inevitably - bloodshed. Found as patron of both noble and honourable and pure martial orders and frenzied, bloodthirsty raving lunatics.

Macha (Mortis, The guide, Hel, Thanata, Hades - death, afterlife and the journey inbetween) - everyone sees death in a different way. Sometimes it appears to be a crossroads, sometimes a bridge into the sky, a river of tar or canyon with a shaky bridge that must be crossed. There is always a journey, and a perrilous one at that. However, there is also always a guide, and though her appearance may vary, she is always pallid and dressed in black. The blind raven - the bird of illest omen - is her only friend and companion. In her hands lay the journey of souls to their final destination, whatever it may be. Most beliefs show her as just that - a guide, however some believe that she has a darker purpose - the Dwarfs and other worshipers of Wotan for example believe, that she collects the souls of all those unworthy to feast with Hlodrin and his sons in the battle-halls in the sky. Many others believe that she collects souls to populate her own gloomy shadow realm beneath the earth.

Gallean (Oberon, fey king, Fairest, the master of the wild hunt - elves) - Gallean is an elven king venerated for unifying the elven tribes into of the first evlen nation at the very dawn of history. Not revered as any human god, he exists in the heart of every elf as the philosophical essence of their mentality, ethos and morals.

Wotan (Hlordin, Soulforger, Mountain smith - dwarfs) - the mightiest dwarf lord, bringer of order, wisdom and prosperity, whose life and work is still an inspiration to young and old. He is never worshiped in the "human" sense of the word, rather than revered the way one celebrates his most glorious ancestor and pays respects to their life's work.

The trickster (a thousand names - noone really knows) - noone really knows what the trickster is about, or, in fact, is. Is "he" a god, a capricious spirit, playful fey, an incarnation of the fickleness of nature or the randomness of the universe? Noone really knows. What is ascertained by the few that know of his existence is that he is unpredictable, both heavenly benevolent and infernally cruel - often at the same time. Also, he, or possibly she or it, has a sick sense of humor and a taste for bitter irony.